Волен Сидеров
  В проповедта си на планината Иисус казва това, което трябва да определя нашето отношение към парите и материалните ценности: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда и дето крадци подкопават и крадат; Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде и дето крадци не подкопават и не крадат; Защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцетови; Светило за тялото е окото. Затова ако твоето око бъде чисто и цялото твое тяло ще бъде светло; Ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
  Никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на Мамона.“ (Мат. 6/19,20,21, 22, 23, 24)
  За да разберем днешния култ към Мамона, религията на парите и материалното, която властва в цял свят, трябва да се спрем по-детайлно на следното изречение от проповедта на Спасителя: „Защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ ще бъде и сърцетови; Светило за тялото е окото. Затова ако твоето око бъде чисто и цялото твое тяло ще бъде светло; Ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
  Никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на Мамона.“ (Мат. 6/19,20,21, 22, 23, 24)
  За да разберем днешния култ към Мамона, религията на парите и материалното, която властва в цял свят, трябва да се спрем по-детайлно на следното изречение от проповедта на Спасителя: „Защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ Тази максима е най-простият тест за разпознаване на религията на Мамона. Вярата ти е там, където отиват парите ти. Тук става въпрос за първото нещо, за което човек се замисля, когато задоволи най-необходимото за тялото си - храна и облекло. Когато имаш пари в повече. Когато почувстваш, че парите са власт в материалния свят. Тогава става ясно, на кого ще се поклониш - на Бога или на Мамона. Не всеки, който изработва и печели добри пари с труда си, идеите си и талантите си, автоматично става слуга на Мамона. Всъщност - от този момент, в който имаш повече пари, отколкото ти трябват, за да преживяваш телесно, за-почва дилемата.
  А картината в т. нар. развити страни днес е точно такава - все повече хора биват тласкани да вземат пари на кредит, да имат повече отколкото им е нужно или да си купуват повече неща, отколкото са им нужни.
  Потреблението е издигнато в култ. Според гражданската организация Worldwatch Institute днешните потребители са надхвърлили ресурсите на планетата три пъти. Нужни са им още две Земи, за да ги задоволят. Това става за сметка на близо 3 милиарда души, които живеят с по-малко от 2 долара на ден. Около 1 милиард жители на планетата пък живеят в свръхдоволство (материално, разбира се). Само 20 % от населението на Земята потребява над 60% от про-дукцията, произвеждана на планетата. Това говори за огромна несъръзмерност на задоволяването, която се увеличава, а не намалява. Средният американец потребява 5 пъти повече от латиноамериканеца, 10 пъти повече от китаеца и 30 пъти повече от индуса. Енергията, която изразходва средният американец е 150 пъти повече от един африкански жител.
  За какво си дават парите богатите днес?


Безсмислието и абсурдизмът на култа към богатството има своите ярки илюстрации. Как може да приеме нормалното съзнание една информация за това, че в аукционната къща „Кристис“ в Лондон на 5 декември 1985 г. е продадена бутилка отлежало вино „Шато Лафит“, реколта 1878 г. за 170 000 долара196. Купувачът е Кристофър Форбс от известната фамилия, за която по-горе стана ясно, че е натрупала богатството си от наркотрафик и мръсни сделки през XIX век. Днес тези „благородници“ дават 170 хиляди долара за една бутилка вино. Когато в същото време човек срещне обичайните за българската преса днес обяви, че се търсят 30 000 долара за животоспасяваща операция на дете, цялата нелепост и перверзия на „колекционера“ Форбс излиза наяве. Най-доброто потвърждение на цялата безумна история е краят на скъпоценната бутилка. В магазина на известен търговец на скъпи вина в Ню Йорк бутилката била бутната по невнимание и се строшила на пода. Когато персоналът се втурнал да събира с чаени лъжички свръхскъпоценната течност, за да вкуси поне капка от нея, оказало се, че виното било вкиснато. Тази случка е истинска, но звучи като притча. Огромна сума пари, хвърлени за една бутилка вкиснато вино, за да начеше някой сноб сърбежа си.
  Друг нелеп начин да се харчат (ограбени чрез измама) пари е изкуствено раздуваната цена на картини и предмети на изкуството. Да дадеш 104 милиона долара за една картина е точно толкова перверзно и нелепо, колкото да запалиш цял град, за да се вдъхновиш от пламъците на огъня197. Това се случва през май 2004 г. на поредния аукцион в „Сотбис“. Какво представлява човек, който може да даде 104 милиона долара за една картина? Какво прави с картината - гледа си я сам в къщи и се самооблажава колко богат и могъщ е? Богатият и могъщият не знае кога ще го сполети смъртта и ще разбере, че цялото му богатство и могъщество е една илюзия. Типична илюстрация за болния мозък на такива „колекционери“ е случаят с картината на Ван Гог „Портрет на д-р Гаше“. Тя е купена от японския хартиен магнат Рьоей Сайто през 1990 г. за 82,5 милиона долара. След смъртта на Сайто през 1996 г. картината изчезва и досега не е ясно къде е. Според думите на самия Сайто, тя трябвало да бъде кремирана заедно с тялото му. Той не иска никой друг да я притежава, а може би е смятал, че картината по този начин ще отиде в отвъдното с него. Дотам стига лудостта и замъгляването на съзнанието на поклонниците на Мамона, че те смятат предметите си за вечни, забравяйки, че „молец и ръжда ги ядат“. Тук можем ясно да разберем притчата на Христос - където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Тоест, за каквото си даваш парите, на това се покланяш всъщност. Това е твоят Бог.

Изкуствено създадените космически цени на картини изкривяват и критериите за художествена стойност. Един художник бива обявен за гений и картините му добиват цени от порядъка на 10, 20 или 50 милиона долара в резултат на PR на хитроумна реклама на точно този художник. Понякога с такива цени се продават картини, които са пълна безсмислица или просто някаква долнопробна изобразителна хватка - черен квадрат на бял фон, кривулици, или просто нахвърляни петна боя. Ако такъв художник стане „гений“, според системата за произвеждане на културни митове, неговите простотии могат да добият невероятни цени.
  Как се създава „гений“ обаче? Тук се сблъскваме с индустрията на рекламата, която в момента диктува самото потребление. Не само на луксозни предмети като картини или произведения на изкуството, но и на всекидневни стоки за бита. Глобализираните телевизии днес са храмът на рекламната религия.

Рекламата като догма   През индустрията реклама за 2002 г. са минали 1,7 трлн. долара198. За последното десетилетие това е бум на парите, давани за пропаганда на стоки и марки. При това най-голям дял има телевизионната реклама - в някои страни делът на тв рекламата надминава 50%. Все по-малък е делът на рекламата в печата, тъй като намаляват хората, които четат. Глобализираният свят се превръща в сборище от интелектуални ленивци, които дъвчат пред телевизорите и мозъците им се промиват от кретенски реклами, показващи как всички проблеми на живота ти се решават, ако купиш прах за пране с мелодичната еврейска марка „Ариел“. Има доста изследвания на сериозни учени, които сочат, че въздействието на рекламата има подсъзнателен характер, то е на базата на внушенията, които се правят в религиозните секти. Друг извод, направен от трезвомислещи хора, е фактът, че големите корпорации от рода на „Проктър енд Гейбъл“, които имат ресурси от милиарди долари влияят върху научните открития така, че да не се дава гласност на иновации, на на-чини, по които може евтино и просто до се почисти нещо по нехимически начин - без да се замърсява околната среда. Това среща силната съпротива на корпорациите, защото удря по печалбите им. Същото се отнася и за енергийните източници извън петрола. Такива изследвания веднага се затулват от петролните фирми, за да не изместят тяхната финансова мощ и политическа власт. Представете се какво ще стане с корпорации като „Тексако“ например, ако се въведе масово в света енергийно захранване с източник слънчева или друг вид космическа енергия. Това означава край на американското надмощие, на военната инвазия в Близкия Изток и Средна Азия от страна на САЩ, обезсмисля цялата им пропаганда за „борба с тероризма“ и най-вече - би показало на света, че американската икономика е с фалшив рейтинг, че доларът е без покритие и че ако не е експанзията на САЩ и ограбването на световните богатства от тяхна страна, те рухват икономически за броени седмици.

Затова корпорациите няма да позволят никакви иновации в енергетиката, фармацевтиката и храненето. Никакви замествания на все по-скъпите лекарства с природни и евтини начини на лечение, каквито съществуват от хилядолетия. Това е смърт на световната олигархия, защото премахва зависимостта на световното население от нея. На 28 март 2004 г. в „Ню Йорк Таймс“ бе публикувано като платено съобщение отвореното писмо на д-р Матиас Рат „Защо се стигна до 11 септември? Защо се стигна до войната в Ирак“. В тази статия д-р Рат развива тезата, че днешната гигантска фармацевтична индустрия се гради върху стремежа да има повече и по-разнообразни болести, а не на премахването им. „Основата на индустрията е възможността да се патентоват нови синтетични лекарства, които са насочени само срещу симптомите, а не срещу причинителя на болестите. Непрекъснатото съществуване на болестите и тяхното разпространение е предварително условие за понататъшен растеж на тази промишленост.“ - пише д-р Рат. Според него страничните ефекти от синтетичните лекарства са четвърта по ред водеща причина за смъртността в индустриализирания свят. Страничните ефекти на фармацевтичните лекарства убиват ежегодно повече американци отколкото Втората световна и Виетнамската войни, взети заедно, според статията на д-р Матиас Рат. В подкрепа на тези изявления на фондацията на д-р Рат беше направено изказване дори от страна на Ватикана на 29 януари 2004 г., в което бе заклеймен „фармацевтичния картел“ като „геноцид“ с опустошителни последствия за бедните по света. Според изследване на Американския конгрес, цитирано в книгата на българския автор д-р Атанас Гълъбов „Световната конспирация срещу здравето“, извършването на поне 2,4 млн. операции в САЩ изобщо не се е налагало от терапевтична гледна точка. Тези операции просто са били направени, защото са стрували 4 млрд. долара - пари, които здравната система е трябвало да вземе от оперираните без нужда пациенти199. Тези цифри и тази практика в САЩ са страшни, но са факт. Те говорят за тотално сбъркани функции на системата за здвравеопазване в развития, глобализиран свят. Тази система е вече система за поощряване на болестното състояние на хората, а не на преодоляването му. Отдавна от света се крият начини за здравословно и природно същестуване, което да обезсмисля лекарствата. Разкриването им би означавало смърт за фармацевтичните корпорации.

„Богинята“ Анорексия и човекът-свиня   Храненето и последиците от него са огромен проблем днес. Една от перверзиите на мамоническия свят без Божествен ориентир е явлението „анорексия“, което е болест на богатия свят. Според научните дефиниции анорексията е сериозно психично заболяване (главно сред момичета и млади жени). Болните имат страх от надебеляване, който граничи с параноя. Изпадат в особено състояние на самозалъгване, че живеят и се хранят нормално, като всъщност прилагат жестока репресия спрямо тялото си, пиейки само вода седмици наред или ядейки по един сладолед на ден в продължение на месеци. Такива случаи има описани в пресата и парадоксалното е, че те стават сред живеещи в много добър стандарт момичета, които обаче искат да приличат на Одри Хепбърн, Естер Канядас или някоя друга западна звезда от манекенския бизнес. Тук имаме пак поклонение на култа към Мамона, защото цялата индустрия, свързана с модели, манекенки и мода е вид съвременна религия със своите пророци (Ив Сен Лоран, Пол Готие, Пако Рабан, Джани Версаче), със своите храмове - модните центрове за дефилета в Париж и Милано, със своята иконописна школа - фешън каналите на глобалната телевизия, по които нонстоп, 24 часа в денонощието крачат идолите на всяко второ момиче в света. Всяко второ, днес може би и всяко първо момиче в България мечтае да стане модел, да замине за Милано и да попадне в ритуалния свят на религията „мода“.

За култовия, религиозен характер на явлението анорексия пише българското списание „Тема“: През последните няколко години в интернет масово навлезе про-ана движението. „Про-ана“ всъщност е галеното име за про-анорексия.“200. Сайтовете за промиване на съзнанието в посока про-ана са истински „библии“ с наставления как да се кланяш на „божеството“ анрексия. Ето как го прави едно 15 годишно момиче, цитирано в статията: „Скъпа Ана, (това е обръщение към анорексията - б.а.), предлагам ти душата си, сърцето си, тялото си. Давам ти всичките си земни придобивки. Търся твоята мъдрост, твоята вяра и твоето ниско тегло. Обещавам да се науча да летя от лекота, да намаля теглото си до едноцифрени числа, да се страхувам от храната и винаги да виждам отвратителна дебелана в огледалото. Ще те обожавам и ти обещавам да съм ти верен слуга до края. Когато се смаля практически до нищо, когато ми дадеш най-скъпия подарък - отърваването от тоя тъп мръснишки живот, тогава ще се издигна до следващия свят и ще сме заедно...“201. На този „молитвен“ вопъл на девойката с помрачено съзнание се дава отговор в интернет от името на самата „богиня“ Ана. Ето го: „Аз съм единствената ти истинска приятелка, само мен трябва да обичаш. Само аз мога да премахна страха ти от неизвестното, от другите хора, от неразбирането, като напълня главата ти с изчисления за калории. Само аз мога да те дисциплинирам, да те направя перфектна... Ще те накарам да се самонакажеш, да биеш глава в стената, докато мозъкът ти се размие... Или да се порежеш. Да, аз обичам да виждам кръв! Искам да видя кръвта ти и да я съзерцавам как капе по нарязаните ти ръце, докато осъзнаеш, че си заслужила тази болка. Това е пътят на истината. Но никой не трябва да открие това, никой непросветен не бива да разкъса прекрасната магическа паяжина, в която съм те обвила... Без мен си нищо... Аз съм твоето най-висше благо... Ана.“202.
  Култът към „богиня“ Ана е добил страховити форми, пише списанието. Момичетата, покланящи се на Ана правят в 1,47 часа сутринта специални ритуали, в които изгарят храни, палят благоухания и повтарят: „О, ти, влез в мен, ти, която си глад и самоконтрол, триумф над всичко земно, безмилостна, красива и студена! Приеми тялото ми за свой дом!“203. Накрая на този ритуал се сключва писмен договор с „богинята“, подписан с кръвта на покланящото и се момиче.

Колкото и налудничаво да изглежда, тази мода е довела хиляди млади същества до самоубийство или тотално психическо отклонение. Черната ирония във всичко е, че за богатите анорексички съществуват скъпи клиники с огромни месечни тарифи, които трябва да излекуват пациентката от... глад! Други такива клиники, но за лекуване на затлъстели хора, каквито са 2/3 от жителите на САЩ, прилагат направо хирургия, за да намалят обема на човешкия стомах. В клиниката на д-р Йорк в САЩ отрязват (срещу солидна такса) по-голямата част от стомаха на хора, които искат да свалят половината от своите, примерно, 160 килограма. С орязан до размерите на човешки палец стомах дебелият пациент вече и да иска не може да яде обилно. По този начин се „лекува“ обществото на потребителите. Истински омагьосан сатанински кръг, в който някой започва да гладува и да се самоунищожава, живеейки в богатство и разкош. Просто защото е приел култ към модата на манекенството, на виртуалния измамен свят на крачещи хубавици, които биват обожествявани от телевизията в ръцете на олигархията. Или първо става свиня, след което му режат стомаха, за да стане що-годе човек. Извратеността и тук е превърната в бизнес - първо се зарибяват неукрепналите психически момичета чрез фетишите на модната ин-дустрия, след което „ги лекуват“ в скъпи клиники, които обикновено са собственост на същата индустрия.